Стефан, който дава дом на хора от Хитрино, чака за бъбрек, от 6 г. е на хемодиализа

18 декември 2016, 13:06

Дима Максимова

11969

Новите къщи в Хитрино не могат да се строят зимно време - бетонът замръзва и се руши, казва бившият военен.

Отчуждихме се едни от други, фалшиви сме, а сега трябва да сме обединени, казва мъжът, който от 6 години е на хемодиализа

Стефан Цонев от Велико Търново, който е на хемодиализа, предлага временно да подслони пострадало семейство от с. Хитрино, докато нормалният живот в селото бъде възстановен.

След като новината се разчу, бившият офицер не спира да получава поздравления по телефона от колеги и приятели.

“Както си почивах във вторник следобед, чух по радиото, че община Велико Търново набира дарения за Хитрино - завивки, чаршафи, хранителни продукти. Аз

да им занеса две

одеяла, какво

ще ги стопля?

Хрумна ми защо пък да не им дам имота си в Ново село, да помогна на едно бедстващо семейство”, обяснява полковникът от резерва.

Казва, че си представя да даде подслон на младо семейство. Убеден е, че старите, 70-80-годишни, няма да напуснат домовете си, макар и в руини, и да тръгнат по други села.

“Аз хората не ги деля на българи и турци, нито на мюсюлмани и християни - за мен всички са равни”, бърза да уточни Стефан.

Той израснал в Ново село и най-добрите му приятели от детството досега са турци.

“Никога не сме били врагове, душмани, напротив, те са много добри и много трудолюбиви, честни хора”, казва инвалидът. Къщата е строена през 30-те години на XX в. от дядо му и баща му. Разполага с всички условия за нормален живот на едно семейство.

“Двуетажна е, обзаведена, с ПВЦ дограми, с голяма дневна, печка и телевизори, 3 спални, лятна кухня с камина, барбекю в двора, пещ, зеленчукова градинка и стопански постройки, в които може да си гледат кравичка, прасенце, кокошки и зайци”, обяснява Стефан. Допълва, че в плевнята му има сено за около месец, а край къщата - ливада, на която може да си пасат животни.

Освен това домът е на единствената улица в Ново село с мръсен канал. Градили го сами преди години и така спокойно може да се ползват пералня, вътрешна баня и тоалетна.

“И като чух пък, че в Хитрино изобщо нямало канализация, си казах, ето това е едно голямо богатство”, обяснява Стефан.

“Правя го с най-добри, човешки чувства и състрадание към бедстващите, не търся нищо от държавата или от общината.

Давам го

безвъзмездно и

не определям срок”,

казва с ръка на сърцето 64-годишният мъж.

“Бойко Борисов казва, че до пролетта там ще бъдат готови къщите, но аз се съмнявам. Дори и да бъдат готови, те ще са в груб строеж, а къщата трябва да се измаже, да се боядиса, дограма да се сложи, покрив. А зимно време не се строи, бетонът замръзва и се руши”, анализира Стефан.

Той обяснява, че като военен е преживявал суровите условия и е участвал в спасителни операции.

“Службата си започнах в свързочен полк в Нова Загора - 7-8 месеца живот изключително при полеви условия. В гората сме разгърнали свързочните средства, нищета, студ. Много пъти съм спал в мокри палатки, с мокри дюшеци.

Знам какво е да

жвакаш в калта

По два чифта обувки сме изхвърляли през годината. Налагало се е да помагам на хора и в наводнения съм участвал, и в пожари. Преподавах в сержантското училище в Горна Оряховица, а по-късно ме преместиха в Белене началник-свръзки на Понтонно-мостовата бригада, и там сме имали спасителни операции. Трудно и тежко е, не знаеш какво ще те постигне и теб след това”, връща се назад бившият офицер.

Той обаче не приема вината за трагедията в Хитрино да се хвърля върху машинистите.

“Кой ще е този машинист с дългогодишен опит, който ще кара с 30 км над разрешената скорост в населено място. Нали носи отговорност първо за товара - бомба зад гърба му”, казва Стефан.

Според него

причината трябва

да се търси в

неподдържаната жп

инфраструктура

“Кой да поддържа старата линия - няма транспортни и строителни войски, ликвидирахме ги. А транспортни войски непрекъснато дежуряха по жп линиите навремето, минаваха през половин-един час с техните машини. Всичко се контролираше и се подменяше”, спомня си бившият военен.

Другата причина пък е връзката между вагоните, която не е направена както трябва, за да се скъса композицията между 5-и и 6-и вагон. А получилата се искра била достатъчна за апокалипсиса.

64-годишният мъж от близо 6 г. е на хемодиализа, но твърди, че се чувства добре. Преди 2 г. е включен в листата на чакащите за нов бъбрек.

“Заболяването ми е наследствено и доказано още през 1983 г. - двустранно съхнене на бъбреците.

30 г. го носих, но през август 2011-а изведнъж ме срина. Оттогава 3 пъти седмично ми сменят кръвта през апаратите”, разказва Стефан.

Загърбвайки собствената си драма, той е готов да помага. Дори в дома си в Търново е приел на квартира момче от SOS селище. Храни го, дал му завивки, защото нямало никакви пари.

Не крие, че дъщеря му

имала страхове, че

непознати може

да потрошат къщата,

да напакостят.

“Но аз хората няма да ги оставя, ще си ходя от време на време, ще им съдействам с каквото мога, ще им помагам. Но държавата или там кризисният щаб да се погрижи за разходите им и за дърва за отопление”, казва Стефан.

“Като че ли стана някаква закономерност преди големи християнски празници ние да даваме изкупителни жертви. Значи допускаме някаква грешка, християнска. Отчуждихме се едни от други, от църквата. Фалшиви сме, а сега трябва да сме обединени”, заключава мъжът.