Когато иде на лекар, българинът смята, че влиза в супермаркет да си купи здраве. Загубата на здравна култура е страшно нещо. Може би в основата стои загубата на преценката за добро и зло.

Още по-страшни са последствията за спешната медицина. “Ако искате да разберете как работи едно здравеопазване, идете в спешно отделение”, казва британски експерт преди 20-ина години. Днес го виждаме и картината е песимистична: как работят личните лекари, другите болници, от какво реално се нуждаят хората.
“В спешното отделение разбираш, че каруцата е пред магарето. Здравната система не е нормално структурирана, за да искаме всичко да върви, както трябва”, казва д-р Николай Хубанов, началник на Спешно приемно отделение в УМБАЛ “Александровска”. Той е един 60-имата реално работещи специалисти по спешна медицина у нас, обучени “преди реформата”.

Причините са много, но най-сериозната е демографската криза. Диспропорцията между млади и стари и намаляването на хората в трудоспособна възраст променят и спешните отделения. Най-видимите промени са две: твърде много са хората с няколко хронични заболявания и детското доболнично здравеопазване не е достатъчно ефективно. В резултат пациентите над 65 г. и децата в спешните отделения са огромен процент. В спешното на “Александровска” основно идват възрастни с много заболявания.

Застаряването на населението ще промени облика и на самата спешна медицина - критериите, по които тя работи, вече се променят, казва докторът. В момента работна група към Европейската асоциация по спешна медицина разработва промени в медицинския стандарт, наложени от работата с възрастните пациенти. Те имат специфични нужди и може би и тук ще се наложи да се откриват гериатрични отделения в спешните отделения, както в Италия и Германия, прогнозира д-р Хубанов.
Освен това и структурата на лечебните заведения също трябва да отговори на тези нарастващи нужди - не може 90% от болниците да са за активно лечение и само единици да са за долекуване. Къде да се настанят пациентите, които не покриват критериите за спешна помощ, но имат нужда от лечение? Сега те се хоспитализират, защото не могат да останат на улицата без терапия.

“Александровска” е болница с национално значение и консултативен център за цялата страна със свой специфичен облик. Профилът на спешността й не е да приема травми - не ги връща, оказва нужната помощ и насочва към специализирани центрове, но приема няколко основни групи спешност, свързани с най-експертните дейности на болницата. Това са хората с урологични и бъбречни заболявания, с хирургични спешни състояния и в последната 1 г. - с кардиологични заболявания. Става дума за болкови състояния, всичко, свързано с хирургията без съдова и гръдна хирургия, кръвотечения от стомашно-чревния тракт, инфаркти, сърдечносъдова недостатъчност и др. Денонощен достъп е осигурен и за спешните и неотложни състояния в педиатрията.
Болницата разполага и с още една рядка структура - Клиниката по алергология, и има възможности за реакция при повече алергологични спешни състояния.
“90% от нашите пациенти идват със собствен транспорт. Българинът е свикнал сам да търси болница, когато чувства, че има нужда", казва д-р Хубанов. Според него този интересен феномен се наблюдава при всички народи, в чийто език има общ корен на думите “болен” и “болница”. Има го например в немскоезичните страни и някои страни от Източна Европа - това е стереотип на населението, културен феномен, който не може да бъде избегнат, можем само да се адаптираме към него, смята докторът. Никой не е в състояние да накара хората да спрат да търсят болниците, когато са зле. Сред причините е и фактът, че обикновено в болницата човек получава не само достъпна и качествена помощ, но и реално безплатна. Това е и основният проблем на спешната помощ - тя не може да откаже услугата, а същевременно целият сектор от години е по-ниско финансиран от реалните потребности. Хората наистина трябва да разберат кое е спешно и че тази дейност струва много, много пари, казва д-р Хубанов.

Заради твърде многото пациенти, които идват, без да са спешни, спешните отделения се превръщат все повече в центрове за вторична профилактика. Описаните в новия медицински стандарт спешни състояния в действителност не са толкова масови. Работещите в тези структури обаче познават отлично значението на израза: “Ти не си спешен”, знаейки, че този човек няма да попадне на нужното място в доболничната помощ и проблемът трябва да се реши на място.
Обществото трябва да положи усилия да се запознае с новия стандарт, който добре отграничава различните състояния - кога има спешност и кога тя на практика липсва. “Нужна е широка информационна кампания, образователна, за да се промени възприятието на хората”, казва докторът и дава пример с Германия, където 6 г. са образовали обществото при въвеждането на разделното събиране на отпадъци. Може би трябва да се помисли и за финансови или друг тип санкциониращи механизми, за да се въздейства на тези, които не искат да проумеят кога не трябва да се търси спешната помощ. “Докато не се намери начин хората, които ползват линейките като таксита, да си понасят отговорността за това, няма да постигнем напредък”, казва д-р Хубанов.

Проучване от 2014 г. в 9 спешни отделения в страната сочи, че българинът ходи в спешно отделение средно между 2 и 8 пъти пъти в годината, без да е спешен пациент. Рекордьорът е 37-годишен мъж от Кърджали, който е бил на 180 прегледа в спешното за 1 г. При хроничноболните се регистрират средно около 5 посещения в спешното годишно.
“Нашата болнична и спешна помощ е достъпна и качествена- разбират го първо хората, на които се налага да търсят лекар в чужбина. В България всеки пациент на спешно отделение е обслужен в рамките на 187 минути при средно за Европа 4 часа. Вървим към такава свръхнатовареност, но все още можем да запазим предимството си, ако има контрол и хората се научат на ред за ползване на спешна помощ”, заключава д-р Хубанов.

Всеки трябва да научи кога

не бива да търси спешна помощ

Когато човек 8 пъти е отишъл в спешното, за да му измерят кръвното, значи трябва да се види защо го прави и да проумее, че неспешните услуги няма как да бъдат безплатни, казва д-р Николай Хубанов.
Ред в тези отношения безспорно е на път да внесе новият медицински стандарт по спешна медицина. "Той е иновативен, модерен, но дали ще може да се изпълнява в пълен обем в практиката, зависи на първо място от ресурса: кадри и финансиране", смята той. Големите спешни центрове на Запад функционират добре в резултат на много добрата сметка на съответната държава какво и докъде може да осигури с обществено финансиране. Там, когато прекаляваш и търсиш системата, без да имаш нужда, винаги имат начин да те накарат да го разбереш, допълва докторът. Според него проблемът не са толкова неосигурените и малцинствата, а по-скоро осигурените - те ползват много повече спешната помощ.
Много по-страшен обаче е проблемът с кадрите. Навсякъде в спешните структури има свободен щат, включително и във водеща болница като "Александровска". Защо е така? Първо, работата е тежка и неблагодарна, и второ - спешната медицина е изтърсакът на медицината, никой не я припознава като сериозна специалност, въпреки че е призвана да бъде основна, смята д-р Хубанов. Все още не е възприета от консервативните тесни специалности. “Докато не умре и последният доктор у нас, който е чувал израза: “Махни ги тия боклуци спешните”, качествена спешна медицина няма да има”, твърди докторът с над 20-годишен стаж. Специалността е ориентирана към симптомите и си има определени състояния, при които е доказано ефективна в рамките на “златния час”. За всичко останало спешното отделение е просто част от болницата. Хората трябва да бъдат образовани кога и за какво трябва да се търси спешната помощ.

CV

Д-р Николай Хубанов е завършил медицина в Плевен през 1991 г. След 4 г. работа в селски здравен участък започва работа в спешната помощ във Видин, откъдето е родом. От 2005 г. е в спешното отделение на Александровска болница, а от 2007 г. е началник.