Доц. Красимир Киров: Ранното откриване е решаващо.

В държави с много болни от меланом смъртността от него е по-ниска. У нас заради сравнително редките случаи хората не знаят достатъчно за заболяването и то се открива късно.

Нови терапии, регистрирани вече и у нас, направиха прелом в лечението на малигнения меланом, който е най-тежкия рак на кожата. Комбинация на таргетна терапия на BRAF с MEK инхибитор дава добър отговор при около 70 процента от пациентите и 5-годишна преживяемост поне при всеки трети. Регистриран е и иновативен препарат за имунотерапия, който също дава около 35 процента 5-годишна преживяемост. Това е забележителен успех на фона на старите препарати за химиотерапия, които постигаха резултат при 10-15 процента от пациентите, съобщи онкодерматологът доц. д-р Красимир Киров. Придобил е три специалности – дерматология, хирургия и онкология, и цялата му професионална дейност е свързана с лечението на рака на кожата.

Специалистът обясни, че новите таргетни терапии са разработени след откритието, че между хилядите мутации в меланомните клетки най-честа е BRAF мутацията (при около 50 процента от пациентите) и блокирането (инхибиране) на нейната функция води до намаляване и дори изчезване на тумора.
“Малигненият меланом е сравнително рядък тумор сред българите, но може би точно това е причината да се установява в късен стадий, когато шансовете за лечение са по-малки. Той се открива при около 10 на сто от хората със злокачествени новообразувания на кожата. За година новооткритите болни са 450-480 души. За съжаление, за един от трима заболяването завършва фатално.”

На пръв поглед е парадоксално, че в държави с по-често разпространение на най-злокачествения кожен тумор смъртността от него е по-ниска - до 20%. Онкодерматологът намира логика - малкият брой случаи не привличат вниманието и първите симптоми остават неразпознати. А където има повече болни, хората търсят и получават повече информация. Резултатът е, че туморът се открива в ранен стадий.
Често пациенти у нас чуват за първи път при поставянето на диагнозата, че има такова заболяване, обясни доц. Киров. Късното установяване на инвазивното новообразувание го прави трудно лечимо. Затова лекари и болници, сред които и МБАЛ “Надежда”, която стартира и сайт за информация за заболяването, организират безплатни профилактични прегледи. 

При меланом прогнозата зависи най-много от ранната му диагноза. Начинът да се промени моделът на късно диагностициране е повече да се говори по темата. При това разбираемо, достоверно и в същото време обективно, за да не се провокират крайности като паника или незаинтересованост. 

Специалистът дава практически съвет всеки да следи как изглеждат бенките му, като ги снима с мобилен телефон на 6 месеца и да търси лекарска консултация всяка година. 
Особено ако пигментните образувания и петна са над 50.

Много често меланомът се причинява от слънчеви изгаряния, като най-рискови са пораженията от ултравиолетовите лъчи преди 18-годишна възраст. Майките не само трябва да пазят децата, но и да ги учат как да се защитават от изгаряне.
Грижата за кожата не се изчерпва с използването на слънцезащитни препарати, профилактика е и избягването на плажа в обедните часове и прекалено откритото облекло в слънчеви дни. Препоръчва се носене на шапка и по възможност търсене на сянка при дейности на открито през лятото.

Меланомът е от видовете рак, които бързо водят до разсейки (метастази). Мутиралите клетки лесно се придвижват до близките лимфни възли и образуванието трябва да се отстрани оперативно заедно с тях. При метастази по кръвен път до вътрешните органи се налага системно лечение с лекарства, обясни доц. Киров. “У нас са регистрирани и се поемат от здравната каса два медикамента от таргетните терапии, които потискат BRAF мутацията. До нея се прибягва при невъзможност за операция и наличие точно на този генетичен дефект. Разсейките бързо намаляват, но за съжаление, само при половината от пациентите, а и ефектът при повечето болни е от 6 до 8 месец. Това налага комбиниране на лечението с операция на неповлияващите се метастази или тяхното облъчване”, обясни специалистът.

Дерматолозите очакват по-добър ефект от комбинацията на тези инхибитори с МЕК инхибиторите, която обаче се очаква да се поемат от касата през 2018 г.
За пациентите без BRAF мутация касата реимбурсира 2 нови препарата за имунотерапия.
“Ефектът от единия е при 12% от пациентите и дългосрочната преживяемост е 18-20%.

При лечение с по-новия клас имунотерапия туморът се повлиява при 35-40% от пациентите. Освен това се очаква дългосрочната преживяемост да е около 35%. Изследват се и няколко други лекарства и комбинация, от която предварителните резултати са много обнадеждаващи”, разказа доц. Киров.