Интервю с проф. Юлия Джоргова, началник на Клиниката по кардиология в университетската кардиологична болница “Св. Екатерина и един от първите инвазивни кардиолози в България.

“Чувствам се чудесно, изобщо не може да се прави сравнение със състоянието ми преди операцията – разказва от болничната стая в кардиологичната болница “Св. Екатерина” специалистът по нуклеарна медицина проф. Венцислав Анков. - Имах силен задух, едва дишах, нищо не можех да направя сам и се очакваше да си отида до няколко месеца. При стеснение на аортата прогнозата винаги е лоша – от началото на оплакванията до края на човека има около 3 г. А аз бях в доста напреднал стадий. Оказа се, че имам критични стеснения на няколко места. Проф. Джоргова ме убеди, че въпреки това може да ми се помогне. Първо ми постави няколко стента и месец по-късно каза: “Хайде, може вече да сменим и клапата.” И ето ме сега, на четвъртия ден след процедурата, ходя, върша всичко сам и се чувствам по-добре, отколкото очаквах в най-смелите си мечти. И другите двама мъже, с които ни поставиха клапи в един ден, са възстановени и пред изписване. От самата операция нищо не усетих, после имаше един по-неприятен момент в реанимация. Още на първия ден започна раздвижване и вече съм пред изписване. Пишете, че тези неинвазивни методи са бъдещето на медицината и трябва да се дава възможност да се разширяват. За всеки човек те са по-щадящи, а за пациентите с увреждания – и единствен шанс. А проф. Джоргова и екипът и са лекари от световна класа и...” В новата си роля на пациент, но с познания за възможностите на медицината и лекарите професорът изрежда силни оценки и благодарности, които са най-голямото признание, за което всеки лекар мечтае. Той е 80-годишен и е 108-ият пациент, на когото екипът на проф. Юлия Джоргова поставя аортна клапа с щадящ метод без отваряне на гръдния кош.


- Проф. Джоргова, току-що разговарях с проф. Анков, който на четвъртия ден, след като сте му поставили по щадящ начин аортна клапа, се съгласи да разкаже преживяванията си. Беше в отлична форма, каза, че чувства драстично подобрение и се връща към обичайните си занимания. Възможно ли е?


- Напълно. И не само за него. Почти всички пациенти изписваме на 5-ия ден и много бързо те наистина се връщат към техния нормален живот. Наша пациентка музиковед, на която на 83 г. поставихме аортна клапа през бедрената артерия, след това спечели във времето още 5 международни награди. Няма никакви ограничения за живота на човек след манипулацията. Дори и лекарствата за разреждане на кръвта, които при изкуствените протези се пият до живот, при новия метод се вземат само за няколко месеца.


- Колко безкръвни са наистина т.нар. безкръвни операции за смяна на аортна клапа?

- Миниинвазивните операции добиха популярност с това название, но то е все пак условно. Влага се смисълът, че разрезите са минимални или изобщо не участва скалпел. Това е вече световната тенденция, щадящ подход, който и нашият екип следва от 2009 г. при ендоваскуларната смяна на аортна клапа. При най-нетравматичната манипулация достъпът се осъществява през някой от големите
кръвоносни съдове. Но дори и когато операцията е по хирургичен път, се прави малък разрез – 3-5 сантиметра, в междуребрието и се влиза в сърцето през върха му. Световна тенденция е лечението да става все по-малко инвазивно. Така е по-щадящо за пациента, той се възстановява по-бързо, усложненията са по-малко. Подобно нещо се случи и при коронарните стентове - те постепенно изместват необходимостта от коронарна хирургия. По-голямата част от патологията, която навремето беше приоритет на кардиохирургията, сега се работи от инвазивната кардиология с по-добри или сравними резултати. Надявам се в бъдеще по-голямата част от операциите за смяна на аортната клапа да са обект на инвазивни техники.

- Кои пациенти се нуждаят най-често от процедурата?

- От смяна на клапата на аортата (най-голямата артерия) се нуждаят предимно хора в третата възраст, а обикновено те имат съпътстващи заболявания. При противопоказания за отворена сърдечна операция и ако феморалната (бедрена) артерия не е увредена, нашият екип прави манипулацията през бедрото. Оттам чрез едно убождане се вкарва специален водач със сгънатата до минималния си обем клапа. С кръвния поток той стига до сърцето и клапата се фиксира и разгъва на мястото на слабо функциониращата естествена аортна клапа.

- Какво става с неработещата собствена клапа?

- По време на разгъването клапната протеза, образно казано, избутва увредената клапа към стените на аортата и тя продължава да “върши” работа, защото служи за допълнителна опора на новата клапа. Подобно “сътрудничество” оказва и по ринцип
нежеланото калциране на артерията в зоната на увредената клапа – този много твърд слой улеснява фиксирането на протезата.

- Кога се налага смяна на клапата на аортата?

- Аортната клапа е разположена между лявата камера на сърцето и аортата. Тя има за задача да пропуска еднопосочно кръв от сърцето към аортата, като се отваря, когато сърцето изтласква кръвта, и се затваря, когато се пълни с кръв. Най-често причината за смяната й са последиците от стеноза (стесняване) на аортата от калциране. В началото сърцето компенсира с усилена работа и въпреки затруднението изтласква кръвта през този по-тесен отвор. Това става с цената на разрастване на неговата лява камера. В един момент се стига до невъзможност да понася това свръхнатоварване и хипертрофиралата (неестествено разрасната) част се “отпуска”. Тогава клапата вече не затваря плътно отвора и част от кръвта започва
да се връща. Състоянието е опасно - ако не се коригира, има лоша прогноза.

- Какво представляват клапите?

- От самото начало използваме два модела клапи със сходни параметри. Като тип са биологични, а като функционалност се усъвършенстваха изключително много през годините – тези, които поставяме днес, са вече 4-о поколение. И екипът натрупа голям опит – пациентите ни са вече 108, като основната част от операциите са през последните 2 г. Това даде възможност да станем първият акредитиран център за обучение на колеги в метода на трансартериалното протезиране на аортна клапа.

- Пациентите заплащат ли нещо?

- Това е много скъпа операция – около 50 хиляди лева, но при спазване на строги показания се поема от здравната каса и пациентите не заплащат нищо. Надявам се скоро да можем да въведем техниката и за щадяща смяна на митралната клапа. Също така и критериите за аортна клапа да се разширят и операцията да се поема от касата не само при много тежки случаи. А и за пациенти със средно тежко състояние, каквато е вече практиката в Европа. Очаква се и клапите да поевтинеят, защото се разширява кръгът на производителите и това неминуемо ще породи конкуренция между тях. По-ниска цена в крайна сметка ще даде възможност здравната каса да разшири критериите за транскатетърно аортно клапно протезиране.

- Колко време се очаква да служи така поставената клапа, трябва ли след време да се сменя?

- Методът е все още много нов за света и няма наблюдения за по-продължително време. Ако приемем за ориентир аналогичните биологични клапи, които се поставят чрез класическа сърдечна хирургия, те изпълняват функцията си по 15-20 г. Хубавото при новата техника е, че тя може да се използва и за повторна смяна на незадоволително работещата клапа. Най-достъпно казано, върху нея пак по щадящия начин се поставя нова от същия тип. За опора служи стентът от предишната манипулация. Методът може да се приложи и при вече оперирани с отворен достъп – правили сме го вече за пациенти с биологични протези и след коронарна операция. Като цяло новият метод се прилага, когато е невъзможно пациентите с аортно стеснение да бъдат лекувани по друг начин.

- Често ли се случва?

- Почти при половината от пациентите. Това са възрастни хора, често и с други заболявания, тежко увредени от съдовия проблем. По световна статистика стеснението на аортата засяга близо 1 от 3-ма души над 65 г.
Преди да се появят оплакванията, има скрит период, през който настъпват необратими изменения и те вече засягат и сърцето. Обяснимо е, че за такива хора отварянето на гръдния кош е много рисково или направо невъзможно. Тогава се започва подготовка за т.нар. безкръвно поставяне на клапата чрез катетър през голям кръвоносен съд. Досега, за щастие, нямаме неуспешна манипулация, а натрупаният през годините опит ни дава допълнителна увереност да поемаме все по-сложни случаи.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
* (Няма да бъде показвана)
* *