Георги Гаров, бивш преподавател и автоинструктор от гр. Пловдив, тел.: 0884 71 65 70

„На първи март 2013 г. се събуждам – всичко точно! Здрав, прав. Ставам, отивам на работа – занимавам се с ремонт на автомобили. Влизам в гаража и следобяд започва да изтръпва левият крак. Викам (си): „Сигурно нещо дископатия имам“. След три-четири дена започва да се усилва това изтръпване, качва се нагоре вече към тялото. И след три-четири дена започва много да ми се схваща крака.

Отидох в болницата, във втора поликлиника, да търся невролог. Прегледа ме невроложката и ме изпрати на скенер. После ме изпрати на ядрено-магнитен резонанс. Занесох първата дискета от ядрено-магнитния резонанс на един лекар, когото ми препоръчаха. Няма да споменавам имена на лекари. И той като видя каза: „А, тука няма нищо, само има патология. По-нагоре трябва да се снима гръбначния стълб.“ Втора снимка. Отидох пак, платих си и за 10 минути я направиха. Нося му снимката, той гледа половин час дискетата и казва: „Такова чудо е много рядко нещо – тумор на гръбначния мозък.“ Аз се шашнах. Тумор на гръбначния мозък! Интрамедуларен тумор на гръбначния мозък. Тъй като приятел на доктора, който е и мой приятел, ме праща при него, докторът ми каза: „Извинявай, че ти го казвам това нещо, обаче работата е страшна.“ А той е неврохирург – един от най-добрите тук, в Пловдив! Питам: „Докторе, а някакво лечение?“ Казва ми: „Няма лечение. Ако искаш отиди в София, попитай някой друг лекар, да се уточнят нещата.“

Аз на другия ден хващам един приятел с кола, кара ме във Военно-медицинска академия в гр. София. В неврохирургията отидох, горе при началника.. Доцентът излезе от операция, прие ме веднага.. И той почна – един час гледа дискетата. И ми каза: „Момче, това е много рядко нещо.“ Аз му казвам: „Докторе, рядко-нерядко – аз си отивам, осакатявам целия, не мога да се движа.. Взимай, нещо прави!“ „Нищо – казва – не мога да направя, защото ако пипна там – край, изцяло се парализираш.“ Питам: „Ами, тогава какво да правим?“ „Нищо – казва – не мога да ти кажа. Опитай нещо друго“... До вечерта започва и другият крак да ми се парализира.

И тогава намерих един вестник. Аз живея до „Мол“-а тук, в Пловдив. И някой път минавам и го взимам оттам, той е безплатен. И гледам – имаше два-три случая описани в него. И си казвам: „Какво да правя – ще се обадя“ Набирам номера, обажда се доктор. С две думи обясних в какво състояние съм, че вече не мога да вървя. Бях казал на моите деца: „Търсете тук някъде квартира. Не искам да ме гледат внуците как умирам.“ Докторът каза: „Момче, затвори. След малко ще ти се обадя.“ Викам (си), той сигурно като чу за какво става въпрос и няма и да ми се обади.. И аз затварям телефона. След 5 минутки лекарят се обажда: „Така, сега, казвай, какво става?“ И почваме – час и нещо – разговор. Разпитване голямо и ми обясни за тези препарати. Каза ми всичко – кои точно, по колко трябва да се взимат, как се приемат... Даже аз съм си записал на два-три листа. Вика: „Пиши всичко.“ Докато ми обяснява за тези препарати, аз си викам на акъла: „Те, лекарите нищо не направиха, сега на тези препарати от гъби трябва да разчитам“... Ама, няма как – почвам и ги пия!

Само заради децата и заради внуците реших да ги пия! И същата вечер аз вече чувствам, че се парализирам... 40 дена съм лежал, ей тука на това легло и не мога да мръдна, обаче започнах да пия препаратите. Тогава не можех да си мръдна на 1 милиметър големия пръст на левия или на десния крак. Нищо! Не знаех къде са ми краката! Трябваше да погледна къде са ми краката, за да видя в какво състояние са – ужас!...Както и да е. След 40 дена откакто започнах да ги пия тези препарати.. Една сутрин се събуждам и гледам – а, аз мога да си мърдам палците на краката!

Преди беше направо ад! И може би моите близки се бяха приготвили да си отивам като видяха за какво става въпрос! И сега всеки един ме пита: „Бе, тате, ти от тези гъби - какво става?“ И са разказали тука на хората. Нито химиотерапия, нито лъчетерапия (съм правил), нито съм регистриран. Всеки ме пита. Ама, то, с две думи не може да се отговори на човек. Трябва по-продължително да се говори, да се беседва по този въпрос. Защото много от хората не знаят. Никога не съм вярвал, че това нещо може да ми помогне! Сега мога да ви демонстрирам как ходя! Хората няма да повярват. Те не знаят какво чудо е било, какъв ад е бил – 40 дена бях пълна парализа! Бях отслабнал, нищо не можех да направя! Абсолютно нищо! От кръста – надолу - всичко беше блокирало! А сега, вече забравих и бастуна... Толкова се радвам! Толкова се радвам за това нещо!“

Днес г-н Гаров казва, че се чувства много добре и ходи без бастун. Почти всеки ден той прави дълги разходки от по няколко километра. Направените изследвания през февруари 2015 г. показват пълното отсъствие на туморна маса там, където е била преди!

Терапевтът на г-н Гаров в гр. Пловдив е д-р Лилия Евтимова. Тя е заместник-председател на Общество по лекарствените гъби България. С нея може да се свържете на сайта www.mikoterapia.bg или на посочените там телефони.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
* (Няма да бъде показвана)
* *