Проф. Николай Габровски, дм, е началник на Клиниката по неврохирургия в "Пирогов". Още студент започва работа като санитар и минава през всички стъпала на професията, за да стигне до позицията на национален консултант по неврохирургия. Специализирал е в Белгия, Холандия и Германия. Във фокуса на интересите му са невроонкологията, интраоперативното приложение на магнитнорезонансната томография, невронавигацията, аневризмите, гръбначната хирургия, лечението с гама-нож.

Проф. Габровски е трето поколение неврохирург. Дядо му - проф. Ганчо Савов, е един от пионерите на военната неврохирургия у нас. Баща му - проф. Стефан Габровски, който през последните 10-ина години развива плановата неврохирургия в спешната болница, е спасил хиляди живота, предал е опит и житейска мъдрост на стотици лекари, автор е на учебници и публикации в престижни научни списания. Проф. Николай Габровски с гордост продължава фамилната традиция - с името му са свързани сложни новаторски операции. Заради “злоупотребяването напоследък с определението уникални” не обича да бъдат наричани така, въпреки че точно отговарят на смисъла на думата.

- Проф. Габровски, какво събра елита на неврохирургията в София?

- Европейската асоциация на неврохирургичните дружества има за цел да развива неврохирургията в Европа, като задава високи стандарти на неврохирургичната помощ и обучава неврохирурзите според тях. Радостен съм, че именно в България се провежда една от тези обучителни сесии. За няколко дни в София са събрани 230 млади неврохирурзи и 30-ина преподаватели. Бих определил срещата на бъдещия с настоящия елит в специалността като събитие за българската неврохирургия.

- Кои са последните тенденции в лечението на тези заболявания? Достъпни ли са терапиите?
- Медицината търпи бурно развитие през последните десетилетия. Въвеждането на новите и прецизни методи за образна диагностика позволява по-ранна и точна диагноза. Микрохирургията ни позволява да правим много по-щадящи интервенции и приложението й вече е ежедневие във водещите неврохирургични клиники. Минимално инвазивната гръбначна хирургия вече е средство да правим големи операции през съвсем малки кожни разрези, с което значително се съкращава възстановителният период на пациентите. При този вид хирургия рехабилитацията започва още на следващия ден. Операциите са възможно най-щадящи и станаха популярни като безкръвни. С въвеждането им в Клиниката по неврохирургия на “Пирогов” бяхме сред водещите центрове за Европа. Това се отнася и за започването на операции с флуоресцентно оцветяване на мозъчните тумори през 2009 г. - специалният микроскоп, който ползваме оттогава, беше четвърти в Европа.
Мозъчните
тумори имат
особеността
да приличат
на здравата тъкан, в която навлизат. Въпреки че използваме много мощни микроскопи, понякога е трудно да се прецени границата. При новия метод пациентите приемат препарат, който в туморната тъкан се преработва по различен начин и тя, грубо казано, започва да свети, когато се гледа през специалния микроскоп. Това дава възможност да се премахне изцяло болната тъкан, което само по себе си е гаранция за по-добра прогноза без рецидиви и по-добра продължителност на живота.
За щастие България все още разполага с добре подготвени специалисти - сигурен съм, че в областта на неврохирургията отговаряме на високите европейски стандарти за качество и прилагаме едни от най-модерните методи на лечение.

- Увеличават ли се мозъчните тумори?
- Честотата им е сравнително постоянна. За съжаление, злокачествените варианти са най-чести. Вече разполагаме с методи, които ни позволяват да премахваме тези образувания по много щадящ за пациента начин, като целта е не само да се осъществи радикална хирургия, но и да се запази или дори подобри качеството на живот на пациентите.


- Вярно ли е впечатлението, че през последните години у нас смъртността от сърдечни “удари” намалява с по-бързи темпове, отколкото при мозъчни кръвоизливи?
- В кардиологията се направи изключително много за намаляване на смъртността от тези заболявания и резултатите са налице. Сигурен съм, че днес всеки от нас има по-голям шанс да оживее след сърдечносъдов инцидент, отколкото преди 10 г. За мозъчносъдовата болест предстои да се извърви пътят към по-добрите резултати. Ендоваскуларното (вътресъдовото) лечение на съдовите заболявания на мозъка може да се нарече нова епоха. Съвместната работа на невролози, неврохирурзи и неврорентгенолози позволява да се постигат много по-добри резултати, при това без отворена хирургична интервенция. Същевременно интердисциплинарният подход дава възможност да се избере най-доброто решение за всеки пациент. Разшири се и достъпът до модерното лечение -
здравната каса
започна да
реимбурсира
частично някои
от устройствата, които са много скъпи.


- За година у нас стават около 14 000 инсулта. Сред приоритетите в здравеопазването е създаването на центрове за лечение на тези социалнозначими заболявания, кога ще заработят?
- Голямото предизвикателство при лечението на инсулта е, че то трябва да започне в първите няколко часа. Създаването на спешни звена, в които пациентите да бъдат транспортирани възможно най-бързо и да бъдат диагностицирани и лекувани от интердисциплинарен екип, предстои в най-близко бъдеще. Основният проблем при мозъчносъдовата болест и по-специално при запушването на мозъчен съд - исхемичен мозъчен инсулт, е
много краткият
период, в който
мозъкът има
шанс да се
възстанови
и да не бъде безвъзвратно увреден. Това е период от около 4-6 часа от настъпването на инцидента. За товаа време трябва да се сигнализира на Бърза помощ, болният да се транспортира до специализирания център за лечение на такива заболявания, да се направи диагностика, да се осъществи интердисциплинарна оценка и да се избере и проведе най-подходящото за конкретния случай лечение. Дори и за най-развитите държави и системи на здравеопазване това е предизвикателство. Надявам се, че с помощта на МЗ първите няколко центъра ще започнат пилотно да функционират буквално до месеци. Това ще даде възможност да се види оптималният модел, защото лечението на инсулта не е само медицинска дейност, а има съществена организационна част.


- От колко центъра има нужда България?
- Трябва да се прецени внимателно. Честно казано, и технологичните, а и съпътстващите изисквания са толкова високи, че дори да искаме да имаме много центрове, няма как да се случи. Но имайте предвид, че лечението на инсулта с т.нар. венозна тромболиза е въведено отдавна и се прави в много отделения. Тук вече говорим за следващо, по-високо ниво, при което на пациентите са дава не само шанс да оцелеят, а и да не губят драстично от качеството си на живот. Освен че пациентът ще бъде поеман от най-близкия екип и така ще се пести време, в специализираните центрове ще може да се прилага най-модерното лечение. През артериалните съдове се достига директно до участъка с нарушено от запушването кръвообращение и тромбът се премахва.


- Сега не се ли прави?
- Прави се, но по-рядко. Предизвикателството е много комплексно - изисква както добра организация, така и технологична подготовка и интердисциплинарен подход. В центровете всичко това ще се събере на едно място.


- Какво може да предприеме човек като профилактика?
- Ако разгледаме мозъчносъдовите заболявания в по-общ план, което включва запушването на мозъчен съд (исхемичен мозъчен инсулт), мозъчния кръвоизлив, мозъчните аневризми и съдовите малформации, общите препоръки са сходни с препоръките за предпазване на съдовете на сърцето. На първо място -
стремеж към
нормално кръвно
налягане
и нормални стойности на общия холестерол и фракциите му, диета, бедна на животински мазнини, повече движение и физическа активност.


- Коя област от вашата специалност се развива най-бързо?
- Във всяка област на неврохирургията се отбелязва значително развитие. При съдовите заболявания - напредък на ендоваскуларното лечение, в гръбначната хирургия - минимално инвазивните техники, в онкологията са методите за по-добро интраоперативно визуализиране на туморите. Така че напредъкът е постоянен и макар и с малки стъпки, от година на година имаме по-добри резултати, успяваме да сме полезни на повече хора.

- Кой е най-драматичният случай в практиката ви?
- Драматичните случаи са ежедневие в голяма болница като “Пирогов”. Клиниката по неврохирургия обслужва пациенти от цялата страна и всеки е със своята болка и съдба. За да съм максимално полезен, аз се опитвам да гледам повече към добрите примери. Това ме подсеща за една случайна среща. Поздрави ме усмихнат
здрав младеж
с професия и
самочувствие -
разказа, че
като дете съм
го оперирал
заради тумор
Ето я голямата награда в нашата работа - усещането, че си бил до някого в едни от най-трудните мигове от живота му и си помогнал той да ги премине и преодолее. Случки като тази ме зареждат с енергия и оптимизъм и ме карат да си кажа: “Заради това всички усилия си заслужават, това е истинският смисъл, заради това човек не трябва да се отказва или да отстъпва!” И продължавам към следващия пациент.